петък, 2 ноември 2007 г.

спомени

спомени:











Коя си ти? - Любовта. Какво правиш? - Обичам. Всеки ли? Не - Само теб!
Обичам те,и ти го знаеш сукровище на мойте дни,единствено за теб мечтая за теб сърцето ми трепти!
Сам не е добре,сама не е добре,носам и сама на саме е много добре!

Мога да не ти говоря вече,мога да те гледам отдалече,мога името ти да не изричам,но няма да спра да те обичам!

Не се целувай пред входната врата,защоо любовта е сляпа,но съседите не са!

Полето е тясно,небето я ясно,не разбра ли копеле нещастноче те обичам ужасно!
Имате на платене фактура на стойност един милион целувки!Срокът на плащане е тази вечер,лихвата е луд секс!Аз знамче не обичаш борчовете!

Цигарите намаляват живота с 15 минути,а сексът го увеличавас 20 минути!Аз пуша много но искам да живея!Ще ми помогнеш ли?!

Шоколад не не,захар не не,да помисля...,дали мед?По дяволите няма нищо по сладко от теб!

Днес ми се обадиха от рая и ми казаха ,че най-красивия ангеле избягал!Няма страшно защото няма да им кажа къде си!

Ако мислиш че не те обичам,разбий сърцето ми на хиляди зрънцано знай че всяко от тях те обича,повече от хиляди сърца!

Хей момче прекрасно, нека ти е ясно, че хвана ли те на тясно, ще те целуна страстно!
ВсЯкА вЕчЕр Си С рАзЛиЧнА жЕнА .. в ЖиВоТа НяМаШ нИтО еДнА .. гОлЯмА РаБоТа ,Че ВсЯкА мОжЕ дА сВаЛиШ сЛеД кАтО нЕзНаЕш КаК дА я ЗаДъРжИш!ПрЕсТаНи Да Се ПрАвИш На МъЖ.сТаВаШ СаМо За ВедНъЖ....

вторник, 18 септември 2007 г.

СпОмЕнИ



Сам0 с една целувка м0га да те п0бъркам само с един поглед мислите ти ще 0бъркам сам0 една н0щ и ще те п0длудяДа ме обичаш не те задължавам, направи го, ако заслужавам!Обичам те,и ти го знаеш сукровище на мойте дни,единствено за теб мечтая за теб сърцето ми трепти!Сам не е добре,сама не е добре,носам и сама на саме е много добре!
Мога да не ти говоря вече,мога да те гледам отдалече,мога името ти да не изричам,но няма да спра да те обичам!
Полето е тясно,небето я ясно,не разбра ли копеле нещастноче те обичам ужасно!
Шоколад не не,захар не не,да помисля...,дали мед?По дяволите няма нищо по сладко от теб!
Днес ми се обадиха от рая и ми казаха ,че най-красивия ангеле избягал!Няма страшно защото няма да им кажа къде си!

Ако мислиш че не те обичам,разбий сърцето ми на хиляди зрънцано знай че всяко от тях те обича,повече от хиляди сърца!

Ако нямаш к'во да правиш този ден що не вземеш да се влубиш в мен!
Ако сънуваш-сънуваи само мен!Ако заспиваш,заспивай с моте целувки,ако пък слушаш чувай само моето:"обичам те"!

Ще те чукам страстно и опасно,ще те чукам бавно за да ти е гадноще те чукам с чувство,защото сексът е изкуство!
Давам ти да ми свалиш блузата,давам ти да ми свалиш дънкито,давам ти да ми свалиш прашката и сотиена но моля те остави щипките на простора!
Ако не ме обичаш ме обий,режи ме къс по къс, но като стигнеш до сърцето ми спри и помисли, защото там си ти! :)
Бъди звезда за всички,но слънце само за мен,с душата си обичаи всички,но със сърцето само мен!;)
Ако беше сълза, щеше да си в очите ми, ако беше в цвете щеше да си в ръцете ми, но ти си човек и си в сърцето ми!
Бог ми даде очи да виждам, бог ми даде ръце да докосвам, бог ми да де сърце , а ти ми го взе!!
оБиЧаШ Ли оБиЧаЙ СиЛнО...МрАзИш Ли МраЗИ зАвИнаГи...Не сЪжЕляВаЙ НиКоГа зА НиЩо зАщОтО еДвА Ли няКоЙ ТеБ Ще СъЖаЛи... ПлАчИ ТиХо,сМеЙ сЕ ВисОкО,оБиЧаЙ сИлНо... И ОтМъЩаВаЙ ЖеСТоКо

понеделник, 17 септември 2007 г.

Една приказка по цигански!



Една приказка по цигански!
Една приказка по цигански: "Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал. Обачи, имало един добро фея, и той каза: - Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата. - Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата. - Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става. И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така. И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика: - Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил мъка за щерката. - Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал. - А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, ма? - Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери. Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин. И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си ебе мамата. Ебало какво добара - живо и умряло. И некои му викали "Некрофил", ама него му било през... нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало. Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската - слуша: "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща - тва под земята нещо хърка. - Абе кой заспал тука бе? - вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро... тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре: - Ааа, давай първо да са цалувами! Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той - долу. Комоцио. И принцесата вика: - Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го... така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа - некаф кофчег и един жаба. "Ебагомайката, колко пих фчера бе?" И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са ядосва, и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре пак го напънал, после пак - траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето път - пак така. И принца мисли, мисли и вика: - Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра жабата ф джоба.




оБиЧаШ Ли оБиЧаЙ СиЛнО...МрАзИш Ли МраЗИ зАвИнаГи...Не сЪжЕляВаЙ НиКоГа зА НиЩо зАщОтО еДвА Ли няКоЙ ТеБ Ще СъЖаЛи... ПлАчИ ТиХо,сМеЙ сЕ ВисОкО,оБиЧаЙ сИлНо... И ОтМъЩаВаЙ ЖеСТоКо [!][!][!]


ВаЛи Ли?-Не ТоВа БяХа МоИтЕ СъЛзИ..ИсКаМ Ли Те?-Не ВеЧе Те ИмАх..ЩаСлИвА Ли СъМ?-Да ЗаЩоТо Си ДаЛеЧе..МрАзЯ Ли Те?-Не ВеЧе Си Ми БеЗрАзЛиЧеН..СиЛнА Ли СъМ?-Да ЗаЩоТо Се ПрЕбоРиХ С СеБе Си... [!][!][!]
КаЖи Ми Ти .. НяМа НищО ИсТиНсКо в ТеБе...ИсТиНаТа е чЕ сИ ЛъЖа..С МеНе ПрОсТо сИ УбИваЛ ВрЕМе КаЖи Ми КаК МоЖа... [!][!][!]
Как Да Ти Кажа Че Те оБичАм, КоГатО Те ГледаМ с ДруГ Да ВърВиш? Как Да Ти КаЖа Че По ТеБ сЕ УвлИчаМ, КогАт0 с РадоСт Не Ме ПозДраВи? Как Да Ти Кажа Че По Теб КопНея, КоГато оБиДи БезБроЙ Ми Дари? Как Да Ти КаЖа чЕ НаСила Се Смея ЗащоТо ОтВъТре Ме БоЛии [!][!][!]
РаЗлЧНа сЪм Да И кФо оТ тОВа пРоБлЕм лИ иМа, КаЖи Го СеГа! НяМа Да СпИрАм 6тЕ дЕйСтВаМ дОкРаЙ, ДрУг Не ВзИрАм ЖиВоТа Е РаЙ! нЕ мИ пОмАГаЙ аЗ мОгА сАмА МиСлИ мУ тИ-аЗ нЯмАм ЦеНа [!][!][!]
АйДе Де..ОпИтАй Се Да Ме НаРаНиШ ОтНоВо..КвО? МаЙ Не мОжЕш? оПиТвАш се с ВсИчКи СиЛи. АмА Не УсПяВаШ..ЗаЩо Ли? НеДеЙ Не сЕ чУдИ..ПрОсТО ПрЕд ТеБ СтОи ЕдНО сИлНО МоМиЧе а Не ОнАзИ ВлЮбеНа ХлАпАчКа [!][!][!]
ЗнАм чЕ нЕ сЪъм идЕАлнА прЕцАкЪъш лИ мЕ прАиш грЕшкА тОтАлнА: акО оБичАм оБичАм дОкрАй нЕ мЕ поЗнАъЪш HО хУу сИ трАй жИвЕя кАктО сИ иСкЪъм и зА нИкоЙ нЕ мЕ е*е пАдАм и стАъЪм,нО пАк сЪъм ДоБрЕ [!][!][!]

петък, 14 септември 2007 г.

MODELI















Обичам те,и ти го знаеш сукровище на мойте дни,единствено за теб мечтая за теб сърцето ми трепти!
Сам не е добре,сама не е добре,носам и сама на саме е много добре!

Мога да не ти говоря вече,мога да те гледам отдалече,мога името ти да не изричам,но няма да спра да те обичам!

Не се целувай пред входната врата,защоо любовта е сляпа,но съседите не са!

Полето е тясно,небето я ясно,не разбра ли копеле нещастноче те обичам ужасно!
Имате на платене фактура на стойност един милион целувки!Срокът на плащане е тази вечер,лихвата е луд секс!Аз знамче не обичаш борчовете!

Цигарите намаляват живота с 15 минути,а сексът го увеличавас 20 минути!Аз пуша много но искам да живея!Ще ми помогнеш ли?!

Шоколад не не,захар не не,да помисля...,дали мед?По дяволите няма нищо по сладко от теб!

Днес ми се обадиха от рая и ми казаха ,че най-красивия ангеле избягал!Няма страшно защото няма да им кажа къде си? Днес отново съм сам, отново обви ме самотата, незнам защо всичко свърши така, но тъгата никога не ме напуска. Макар и да съм засмян и да изглеждам най щастлив, ти знай тъгата винаги е с мен и самотата никога не си отива. Аз бях с теб, но толкова, за малко. Минутите с теб като че летят. Отиваш си, отново съм сам. Отново самота и прегратки от тъга. Гледам те през чаша коняк и се питам с болка смутена. Трябва да се срещнем пак. Ти сега си с друг, аз съм променен. Опитват се да ми внушат, " старата любов не умира ", но моля те сега недей лъжи. Две лъжи в една недей събира. Виждам, че скъчая в тоя глас и тръгвам да те търся аз!

събота, 18 август 2007 г.

TeKsT4eTa

Хей, момче, сещаш ли се за шамара, който ти ударих когато се опита да ме целунешω Сещаш се сигурно, беше прекалено, за да забравиш. Хей, момче, сещаш ли се, когато ми донесе първото цвете - синьо беше и ме подсещаше за твойте очи. Но цветето падна. Аз бях много тъжна, но ти се усмихна и ми каза, че ще ми донесеш много такива цветя, но нито едно от тях нямаше такъв цвят, които да напомня за твоите очи. Хей, момче, сещаш ли се, когато един ден се опитах да те целуна, а ти се дръпна и ми каза: - Мъничка, не те обичам вече, обичaм друга и няма смисъл да бъдем заедно. Тогава те погледнах и казах: "Сбогом!!!" Обърнах се и откаснах един лист от дървото до мен и започнах да го гриза. Тогава усетих горчивия вкус на листото. Мислех, че то ще намали болката, но тогава чух твоя топъл и нежен глас: - Мъничка, може ли аз друга да обичамω Тогава се обърнах и започнах да те целувам. Колко беше мил света в тези ми мигове. На другата сутрин отидох при теб, но ти бе блед, тъжен. Не говореше... и когато поисках да си ходя ти каза: - Мъничка, днес заминавам за Америка! Може би повече няма да се видим. Аз бях потресена от твойте думи! На първо време си писахме, но после разбрах, че не трябва да се разпалва любов без перспектива и че любовта чрез писма не е любов. В последното си писмо му написах няколко реда от една стара японска поговорка: "Да обичаш е също като да пееш песен, но няма песен без край!"
Един ден, когато се върнах от училище видях писмо адресирано до мен и веднага познах неговия почерк. Питах се дали да го отворя или да го оставя в шкафа, както другите неотворени. Двоумях се. С треперещи ръце го отворих, в него пишеше: " Мъничка, на 12ти вечерта тръгвам от Америка. На 13ти вечерта ще бъда в София. Връщам се завинаги. Когато чуеш моя глас, ако не ме искаш затвори слушалката. Ако ме искаш, ще поговорим и ще бъде както по-рано. И кой казва, че "няма песен без край"ω "
Това писмо е намерено до момичето с прерязани вени, а до нея е намерен вестник на 13та страница на която пишеше: "...Самолет, който през нощта тръгна от САЩ до Белград, експлодира близо до Югославска граница. Живи няма.... още не е открита причина за експлозията..." В допълнението на писмото е написано с кървави букви: " Да обичаш е също като да пееш песен, но няма песен без край... " * * * * * * * *
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по­вече, но научаваме по-малко. Планираме по­вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.ДжОрДж ГарЛиН